Назад  |   Начало  »  Духовно развитие  »  Духовно развитие  »  Духовни закони за живота  »  Законът за ученето  »  Как да се справяме с проблеми

Законът за ученето

Законът за ученето

Как да се справяме с проблеми

Най-ясните и най-упоритите послания са на първо място „проблемите в живота”:

Всеки проблем, всяка болест, всяка трудност, всеки удар на съдбата, всяка криза е дар от живота за мен! Изпълнено с любов, макар и често болезнено насочване на вниманието към това, че не живея в съответствие с Творението, и задача, която трябва да реша, за да мога да живея по-правилно, по-добре.

Ако имам проблем това винаги означава неприемане на някаква реалност. То съдържа нежелание да се конфронтираш, очакване или опасение, определено изискване или представа, които не съвпадат с реалността. Следователно когато имам проблем би трябвало да се запитам:

  1. С какво не съм готов да се сблъскам?
  2. Къде очаквам нещо или се опасявам от нещо?
  3. Какви изисквания имам към живота?
  4. За какво имам ясна представа, какъв трябва да бъде животът.

Всеки така наречен проблем е за-дание, която животът сега ми поставя, поради което и всеки проблем трябва да бъде решен сега от мен. Всеки проблем ми е като „костюм ушит по мярка” и сега притежавам всички способности и сили, от които се нуждая за неговото решаване.

Проблемът е само опаковката. Подаръкът, задачата за усвояване, е това, което се съдържа вътре и което намирам винаги, след като съм „се справил” с опаковката, с така наречения проблем. Това е задачата за усвояване.

Следователно проблемът тук е предназначен за мен, а не е насочен срещу мен, иначе не би бил проблем, а контра-блем. Проблемът е задача от страна на живота, предназначена за мен, която винаги съдържа дар, който ще открия, като реша задачата. Съдържащият се вътре дар е прозрението, единственото, което мога да взема със себе си от един живот, когато се връщам „у дома”.

За-данието обаче често също се състои и в това, че трябва да дам нещо, да забравя нещо (да се отуча от него) и да се откажа от нещо. Но каквото и да очаква от мен животът, той ми го казва ясно на своя „език”, езикът на житейските обстоятелства и той дава винаги едновременно с това и решението – то вече се съдържа в самата задача.

Ако се затрудняваме да осъзнаем проблемите си, съществува едно просто помощно средство. Всяка антипатия, както и всяка симпатия, е насочване към това, че има проблем, т.е. посочва ни задача на живота. Следователно не би трябвало да мислим за нещата като за проблеми, а като за решения, да разпознаем решението в самия проблем.

Ограничаващите отношения и житейски ситуации съществуват, за да ни обърнат внимание върху заложени в основата погрешни духовни нагласи. Ако ги прозрем, можем да ги премахнем чрез промяна на нашите мисли.

Много проблеми възникват от това, че продължаваме и днес да влачим навсякъде със себе си нашето „вчера”. Но това вчера е мъртво, и всичко мъртво, което непрекъснато влача със себе си, ненужно затруднява пътуването в бъдещето.

За някои хора проблем също е и това, че са направили грешка. Но никой не може да се учи, не може да посещава „училището на живота”, без да прави грешки. Грешката само доказва, че някой е действал, вместо само да говори.

С големите проблеми човек трябва да се занимава, докато те са все още малки, т.е. веднага след като ги осъзнае.

Първата крачка е да осъзная

  • Какво е за-данието на сегашната ми ситуация?
  • Какво трябва да науча от това?
  • Какво трябва да променя, за да мога след това да живея по-правилно и по-хармонично?
  • Какви изводи следват от това?
  • Как това ще промени от този момент насетне живота ми?
  • Как в действителност ще използвам този шанс?
  • Как да избегна това, животът да повтори това послание?

Моят живот съответства на моята вяра, на моята вътрешна картина. В съответствие с тази вътрешна картина животът ми изглежда като: проблем – борба – игра – радост – любов – битие.

Зависи от гледаната точка, дали изобщо мога да имам проблем,тъй като в действителността няма проблемиа само нагласа към задачите на живота, съдържаща идеята за проблем. Действителността съществува и се нарича действителност, защото действа, независимо дали вярвам в нея или не: Аз съм една вечно живееща душа.

Този живот е един от безбройните, в които ще добивам все нов и нов опит, и моят сегашен проблем е един от неизброимите, които вече съм решил или ще решавам занапред. След няколко дни, седмици, най-късно след години той ще бъде забравен, ще е станал неважен - ще е решен. Следователно защо да се ядосвам сега за това?

Знам, че целта на живота е непрекъснато да ме изправя пред нови трудности, и че смисълът на живота е да се справям с тези трудности по най-добрия начин и като следствие от това да израствам и съзрявам.

Така развивам съвсем нова нагласа към трудностите. Търся и намирам на спокойствие най-доброто решение, реализирам го и тогава съм готов да реша следващата задача!

Поради това не трябва да очаквам нещо, нито имам нужда от помощ отвън. Подходящият момент за решаване на един проблем настъпва винаги, когато се сблъскам за първи път с него и „езикът на житейските обстоятелства” ясно ми покаже, какво решение очаква животът от мен. Животът очаква решението СЕГА.

Рейтинг: 2.5/5 на базата на 2 оценки
прегледи 6162

Препоръчани продукти

Коментари за Законът за ученето

  1. .

    Златната среда във всеки един момент

Подобни статии