Назад  |   Начало  »  Духовно развитие  »  Духовно развитие  »  Духовни закони за живота  »  Законът за съдбата  »  Съдба и предопределение

Законът за съдбата

Законът за съдбата

Съдба и предопределение

Нека да си изясним и разликата между съдба и предопределение. Предопределението на човека е да дава все по-съвършен израз на съвършенството на същинското си битие. Както е казал Иисус: „Трябва да сте съвършени, както е съвършен Бога-отец в небесата.” Но по какви пътища ще минем и какви крачки ще направим, за да постигнем това, е предоставено на свободния ни избор и по този начин се случва нашата съдба. Можем да задържим нашето развитие чрез погрешно мислене или чрез правилно мислене да го ускорим. Но не можем да избегнем предопределението си.

Причините, които сме заложили чрез нашите мисли и действия, се записват достоверно в нашата душа. Там всичко се записва в нашата кармична сметка, която носим със себе си от едно въплъщаване в друго. Неузрелите семена от този живот ще пуснат корени в почвата на следващия ни живот и ще дадат плод. Ето защо е напълно безсмислено да бягаме от трудна ситуация, тъй като ще се сблъскваме с нея дотогава, докато я решим.

Нашият ”наследствен грях” се състои в това, че при всяко следващо въплъщаване влизаме във владение на собственото си наследство. Така осъзнаваме истинността на думите: „Никой, освен ти самият, не може да ти причини нещо лошо. Каквото сам си направиш друг не може да ти го направи.” При това може да съществуват и постъпки, които човешките закони не наказват. Съществува кражба, която е маскирана като търговия, и измама, която е под формата на сделка. Но която и маска да изберем, законът за причината и следствието си остава валиден.

Действието на този закон можем да наблюдаваме в ежедневния живот. Хората, с които се запознаваме, ситуациите, в които попадаме и нещата, които ни се дават или ни се отнемат, всичко се корени в причините, които сме заложили в миналото. Така че няма нито незаслужено щастие, нито незаслужено страдание; съществуват само и единствено причина и следствие.

Ако един човек е несигурен и без вътрешни задръжки, то му липсва самоувереност, умение да се утвърди и издръжливост. По този начин той прави необходимо това, винаги да се сблъсква с хора, у които тези качества са силно изявени. Може би ще се ожени за жена, която ще доминира или ще има деца, които скоро ще „ му се качат на главата”. Или в своята професия ще се изправи срещу хора, които категорично ще се налагат.

Би било разбира се напълно погрешно да гледаш на житейската си ситуация като на неотменима съдба. Нещо повече, човек трябва да разпознае във възникващите по този начин проблеми задачите на живота, да ги приеме и да ги реши, иначе той по-късно в друго положение, на друг пост или с друга партньорка, отново и отново ще се сблъсква със същата ситуация. И това ще става дотогава, докато той се научи да се самоутвърждава и едва тогава липсата ще изчезне и ще настъпи равновесие.

Така в съответствие с този закон винаги се раждаме при необходимите обстоятелства, при които срещаме онези, които са ни причинили неправда или на които ние сме причинили неправда; тези, които са ни подкрепяли и тези, на които сме помогнали, докато всичко се уравновеси.

Един пример за странни съвпадения:

Както президентът Линкълн така и президентът Кенеди са се занимавали с проблема за гражданските права. Линкълн бил избран през 1860, Кенеди през 1960. Наследилите двамата президенти на техните постове носят името Джонсън, били са демократи от Юга и членове на Сената. Андрю Джонсон е роден през 1806, Линдън Джонсън през 1906. Убиецът на Линкълн, Джон Уилкис Бут е роден през 1839; предполагаемият атентатор срещу Кенеди, Лий Харви Осуалд, е роден 1939. И двамата са били убити, преди срещу тях да може да се проведе процес. Двамата президенти са убити в петък, в присъствието на съпругите си.

Секретарят на Линкълн се казвал Кенеди и го посъветвал да не ходи на това театрално представление; секретарят на Кенеди се казвал Линкълн и го посъветвал да не ходи в Далас. Джон Уилкис Бут застрелял Линкълн в един театър и се укрил в склад. Лий Харви Осуълд стрелял по Кенеди от склад и се укрил в кинотеатър. Имената на Андрю Джонсон и Линдън Джонсън се състоят от по 13 букви; Имената Джон Уилкис Бут и Лий Харви Осуълд се състоят от по 15 букви. – Случайност ли е всичко това?

И други участват във формирането на нашата съдба. Ако селяните все по-усилено торят нивите си с изкуствени торове към нашите собствени грехове се прибавят и греховете на другите. Ако други ни налагат техните възгледи или ние следваме техните убеждения, така и ние също носим последствията., тъй като всичко това са само предложения на живота, които ни принуждават да вземем собственото решение. Който наистина иска, ще намери винаги достатъчно чиста естествена храна, при свръх предлагане на храна и напитки е достатъчен само учтивия отказ, а при чужди възгледи и убеждения съм призован, да си съставя свое собствено мнение. Тъй като във всеки един случай нося последствията, следователно би трябвало съзнателно да залагам причините. Докато търся вината у другия, още съм много далеч от истината.

Все пак съществува и колективна съдба. Всеки човек във всяко от своите въплъщения е свързан с общности по съдба. Това се отнася както до неговия партньор, така и до неговото семейство, нацията и расата му. Но независимо дали се отнася до осъществяването на лична съдба или до съдбата на цяла една група, то може да засегне отделния човек само, ако той самият е заложил съответна причина. При това е все едно дали става въпрос за автомобилна катастрофа или за падане на самолет, за война или природно бедствие – винаги всички участници са привлекли това според закона за резонанса. Това важи и за всяка привидна несправедливост, която може да ни сполети. Нищо не може да ни засегне случайно, тъй като и случайността се подчинява на закона за причината и следствието.

Отрицателни и разрушителни мисли-форми, създадени от хората, се наслагват и се освобождава заряд под формата на война, революция, социални безредици или икономически срив. И груповата съдба също сполетява своите причинители, тъй като никой не може да избегне създаващата равновесие справедливост. Същото важи за определени престъпления или епидемии, които се появяват за определен период от време и след това отново изчезват.

Така може да бъде обяснен фактът, защо при бедствие някои хора по необясним начин остават невредими. Те не са засегнати от груповата съдба, въпреки че присъстват, тъй като при тях не е налице съответната причина, която би могла да се реализира. Същото важи, когато се числим към едно семейство или една нация, които привидно се радват на предимства, без самите ние да сме допринесли за това. Може да се прояви само това, което е причинено от нас.

Възможно е също така да споделиш доброволно съдбата на някого другиго като акт на истинска любов.

Ако наистина съм разбрал действието на закона за съдбата, то тогава мога да приема с благодарност всяка нелюбезност, всяка обида и неблагодарност, тъй като те подпомагат моето духовно развитие повече от похвалата на приятел.

Но малко хора са готови да открият действителността зад привидното. Да осъзнаят, че са двойно възнаградени. Първо се отърсват за пореден път от частица от съдбата си като я изживяват и едновременно с това разширяват своето съзнание чрез придобитото познание. Така и в най-мрачния житейски опит се съдържа най-голяма част от златото на познанието, и мъдрият се научава да е особено благодарен тъкмо за това. Тъй като урок, който е научен, не трябва да бъде повторен от съдбата. Всеки човек обаче трябва да се въплъщава дотогава, докато изживее последствията от всичките заложени от него причини и по този начин приложи закона. Законът за съдбата може да действа по отношение на един човек само докато той действа воден от собствената си воля. Веднага щом влее своята собствена воля във волята на Творението и позволи чрез него да бъде само и единствено волята на Твореца, той представлява истинско проявление на хармонията на своето Истинско Себе и е освободен от съдбата.

Рейтинг: 5.0/5 на базата на 1 оценка
прегледи 12869

Препоръчани продукти

Коментари за Законът за съдбата

  1. .

    saobonoseca e naroda-sadbodatelia e toplofikacia s negovite posrednici schetovodni firmi v gnezdoto na bezzakonieto...nai otgovorno go komentiram ot imeto na vsicki postradali grajdani pri nachesliavaneto na ne reialni izravnitelni smetki za otoplitelen sezon ot 05.2012/07.2013g.Dano gospod ni pomogne da promeni sadbata ni za spravedlivo izakonno otnotenie na instityciite imasti otnoshenie po vaprosnia komentar.

  2. 1.

    Spored islqma nqmame svobodna volq i vsicko e predopredeleno

  3. 2.

    Бог е висша надбитиййна реалност Която определя цялата съдба. Той дава свободна воля на хората по Свое желание. Така че Божият суверенитет и човешката свободна воля не си противоречат. това е християнското учение.

Подобни статии

Законът за реалността

Законът за реалността

Ако се захванем с това да променяме света според собствените си мечти, чуваме да ни казват: „Не бъди...
Законът за изобилието

Законът за изобилието

Законът за изобилието гласи, че изобилието на живота ни се полага като наше духовно наследство. To в...
Законът за ученето

Законът за ученето

Ние сме на този свят, за да се учим да живеем, за да се справяме с живота. Животът е течаща, действ...
Законът за промяната

Законът за промяната

Животът е еволюция. Еволюцията обаче не е нещо, което се „случва някъде там навън” – в рамките на пе...