Назад  |   Начало  »  Духовно развитие  »  Духовно развитие  »  Духовни закони за живота  »  Законът на свободата

Законът на свободата

Законът на свободата

Законът за свободата изправя човека във всеки момент пред изобилието, пълнотата на Творението и му дава свободата на избора, но го изправя и пред принудата да вземе решение.

Дори когато той не вземе решение, това по своята същност е решение. Независимо какво решение взема, той носи последствията. Той определя своите „вътрешни картини”, които определят живота му. Той притежава свободата да избира между царския път на познанието и нормалния път на ученето чрез болест и страдание. Свободата има три нива:

1. „Свобода от...”

Човекът притежава свободата във всеки момент в своето битие да се отърси от робството на осъществяването на желанията. Когато повече няма нужда от нищо, той е свободен, изхождайки от прозрението, че Творението и без това е предвидило за него най-доброто и му предоставя на разположение всичко, от което наистина има нужда за да получи животът своето пълно проявление, за да може той да живее в изобилие. Само така човекът може да се освободи от натиска на желанието да притежава, изхождайки от прозрението, че всяка собственост е илюзия., тъй като никой на света не може да притежава каквото и да било. Всичко ще остане тук след него, когато той си тръгне. Единственото, което ще вземе със себе си, са неговите прозрения. Само заради това той е живял.

Важна стъпка, за да бъдеш свободен от… е да се откажеш от нещо. Истинското отказване означава да забравиш всичко погрешно, всичко, което те спъва и ти пречи, нито да го мислиш нито да го казваш, камо ли пък да го правиш. Да се откажа от всичко, което наистина повече не е част от мен, дори и от моето предишно, старо състояние на съзнанието.

Към това се числят чувства като: яд, страх, грижи, стрес, чувство за вина, чувствителност, усещане за малоценност, самосъжаление, омраза, завист, несигурност, суета, силна възбуда, агресия, ярост и т.н.

Към това се числят модели на поведение като: леност, нечестност, безлюбовие, нетолерантност, измяна, осъждане, липса на дисциплина, пристрастеност, лоши навици, желания и т.н.

Към това се числят очаквания като: високи, прекомерни изисквания към самия себе си, към другите и към света, да искаш да се съобразяват с теб, да искаш да те разбират, да искаш да търсят мнението ти, да искаш да те обичат, да искаш да се наложиш, да искаш да поучаваш, да искаш да бъдеш повече от другите, да искаш да победиш и др.

Към това се числят от миналото като: стари представи, остарели програми, стари цели, норми, граници, възпитание, влияние на околните, клишета, роли, отрицателно мислене, отрицателна представа за самия себе си, погрешна професия, болест, обвързаност с родители, партньор, деца, собственост, кариера, тяло, огорчения, обиди, разочарования, бедност.

Изхождайки от прозрението: „Не мога да загубя това, което е част от мен; което не е част от мен и без това не мога да задържа.” и „Винаги следва нещо по-добро!”

Към това в крайна сметка се числят също собствената воля и Егото. Ако се откажа от себе си, моето малко Аз попада в голямото АЗ. И голямото АЗ живее и действа чрез мен. Такъв човек е настина свободен. Той повече не желае да притежава, а само да бъде и да прави това, което животът иска да осъществи чрез него. Това води до абсолютна увереност, сигурност и непоклатимо спокойствие.

2 „.Свобода за...”

Човекът притежава свободата да гледа на себе си като на Его, отделно от другите. Той може да живее егоистично в съответствие със своите възгледи, да пречи на изпълнението на симфонията на Творението и по този начин да причинява дисхармония, която се връща при него под формата на съответната съдба. Той обаче притежава и свободата да се осъзнае като част от цялото. Да осъзнае, защо е дошъл на тази земя и да се откаже от всичко, което не е част от осъществяването на неговата задача, за да е напълно свободен за задачата на своя живот и за своята мисия. Да ги изпълнява с радост и по този начин да живее осъществен живот.

3. „Истинска свобода”

Духовните закони са действителност. Това значи, че те действат, независимо дали вярвам в това или не. Мога да ги отрека и да вляза в стълкновение с тях. След това получавам „допълнителни уроци” от съдбата под формата на болест и страдание. Мога да кажа също така „да” и да живея в хармония с Духовните закони и с Едната сила, която ги е създала. Мога да живея своя живот. Притежавам правото на избор. Това е единствената истинска свобода.

Рейтинг: 3.0/5 на базата на 4 оценки
прегледи 8428

Препоръчани продукти

Коментари за Законът на свободата

  1. .

    Абсолютни глупости!

  2. 1.

    Mn stebrazkreposteni

Подобни статии