Назад  |   Начало  »  Духовно развитие  »  Духовно развитие  »  Духовни закони за живота  »  Законът за промяната

Законът за промяната

Законът за промяната

Животът е еволюция. Еволюцията обаче не е нещо, което се „случва някъде там навън” – в рамките на периоди, дълги хилядолетия. Еволюцията се случва тук и сега, случва се във всяка секунда. Ние не само сме част от еволюцията, ние сме еволюцията.Ние не сме зрители, ние сме действащите лица.

Затова законът за промяната е законът за това, как осъществяваме еволюцията. Той гласи: „Единственото постоянно нещо е промяната”. Ние непрекъснато сме в процес на промяна и живеем чрез промяна. Всичко, което съществува, може да бъде променено, то е това, което трябва да бъде. Промяната се осъществява в триединството от съхраняване на нещо, отказ от нещо и обновяване.

Реалността е готова да приеме всяка произволна форма и животът очаква само вашите указания. „Изкуството да променяш живота” представлява указание. Промяната става така, както реката просто си тече. Никоя риба не може да вземе решение да излезе извън реката и да я накара да потече в друга посока, да я накара да спре или да не взема участие в теченето на реката. Реката е нейната жизнена среда. В реката тя е в свои води. Без река, течене и плуване рибата е нищо.

Промяната, променянето е нашата жизнена среда. Ако се противопоставим на промяната, потокът на жизнената енергия е преграден, блокиран, стига се до проблеми и кризи, болести и трудности. Както рибата във водата ниe сме творци като сме в процес на промяна и предизвикваме промяната.

Триединството, състоящо се от съхраняване(запазване), отказ от нещо и обновяване

Противопоставяме се на промяната преди всичко чрез това, че не можем да се откажем от нещо, вкопчваме се в нещо, което вече не ни принадлежи. Така само ненужно утежняваме  живота си, носим навсякъде с нас излишно бреме, не стигаме до лекотата на битието. Изживяваме щастие тогава, когато сме вътре в тази лекота. А спокойствието идва от отказването от нещо.

Осъзнайте: Нашето тяло непрекъснато се обновява, всяка клетка. Приемаме храна и енергия, обновяваме се всяка нощ, отделяме отпадъци и енергия от по-нисш порядък. И въпреки това: макар че що се отнася до телесната ни субстанция не сме същият човек както преди три години, сме съхранили нашата личност. Ние непрекъснато се обновяваме телесно и все пак оставаме този, който сме. С нашето тяло ние изживяваме закона „съхраняване, отказване, обновление”.

Да можеш да се откажеш предполага разпознаване, идентифициране, за да „не изгори покрай сухото и мокрото”. Едва след като мога да се идентифицирам с нещо, аз знамкакво трябва да се съхрани, и така на драго сърце мога да се откажа от това, което вече не е част от моята идентичност. Въпросът следователно се състои в това: в качеството си на кого, с каква собствена идентичност, се отказвам?

Много хора се идентифицират с материална собственост, с паричното си състояние. Те са тяхната собственост. Колкото повече обаче след това се идентифицираме със самите себе си, от толкова повече собственост можем да се откажем, от обсебеността от нея, от зависимостта, от обвързването. Тогава проумяваме: Обвързването се основава на страх и несигурностИ наистина свободен е този, който няма нужда от нищо, с нищо не е обвързан.Тъкмо обвързаността с пари и собственост е ясен знак за несигурност. Тогава човек може да притежава, каквото иска – и ако никога не се отърси от несигурността, вътрешната празнота, пристрастеността, от копнежа по истинския живот, вечно ще се чувства пленник.

Да не можеш да се откажеш и да си се вкопчил в старото, е израз на съзнание за липса. Който се обвързва със старото, се бои от новото. Той не живее в пълнотата, в увереността, че е в състояние непрекъснато да създава нови и по-добри неща. Сигурно е това, което е било. Който се ориентира към сигурността, той се ориентира към миналото, на него му липсва увереността в бъдещето. Който вижда дори и красотата само и единствено в миналото, а не в бъдещето, той остарява. От него животът скоро се отказва.

Да можеш да се откажеш е израз на съзнание за благоденствие. Винаги следва нещо по-добро! Имам цялата свобода да сътворя каквото искам. Но първо трябва да се откажа (да създам вакуум) за да проправя в живота път зa новото.

Когато сме в състояние на самоидентификация сме свободни от всякакви обвързаности, тогава живеем в безграничната увереност, че всичко, което ни се случва, е отправено обяснение в любов от страна на живота към нас самите. В идентификацията със самите нас сме открили нашата единствена сигурност, изворa на нашия живот, на нашето богатство, на нашето благоденствие.

Самоидентификацията не търси повече сигурност във света извън нас. Точно обратното: Несигурността на живота се превръща в елексир, в приключение, в предизвикателство. Напускаме зоната на собственото си удобство, рискуваме да започнем нещо ново, неочаквано, изненадващо, нещо диво. Така животът се превръща в радост!

Да се откажеш е също съвсем естествена крачка в Творението Когато даваме на живота указания, поръчваме си нещо, то това е като при нормалната поща: Трябва да пуснем картичката с поръчката в пощенската кутията и да се откажем един вид от нея. Без отказа от нея поръчката изобщо не е направена!

Когато опъна стрелата в лъка, визирам цел, тогава трябва и да пусна стрелата (да се откажа от нея), за да може тя да достигне целта си.

Да се откажеш означава: да се довериш на живота за това, че поръчаното скоро ще намери проявление. Отказът от нещо е сигурен знак, че сме се доверили на живота.

Да се откажеш значи също: това нещо е свършено, няма какво повече да се прави. Трябва само още да приемем поръчаното. Без да се откажа от нещо не мога да сътворя нищо. Да не мога да се откажа от нещо или да не искам да се откажа ме превръща в жертва. Чрез отказа се съхранявам като творец.

От какво трябва да се откажем при голямата „чистка на дома”

Към най-тежките „воденични камъни” в раницата на миналото се числят:

  • страх и стремеж за упражняване на непрекъснат контрол
  • стрес и борба
  • отрицателни чувства като самосъжаление, чувство за вина, несправедливост, неприятности, чувство за малоценност, агресия, болести
  • отрицателно мислене като съзнание, че си жертва, разочарования, очаквания, егоизъм, суета, завист, материализъм, даване на преценки и издаване на присъди, проблеми, нечестност и лъжа, отрицателна представа за самия себе си
  • лоши навици като „навика вечно да отлагаме”, пристрастеност към удоволствия, безразборно говорене без да мислиш и да се съобразяваш, отправени неправилни и необмислени поръчки към живота, липса на цел,
  • собствена воля, (вместо: ”Да бъде волята Ти!”)

Ние все пак се отказваме само от това, от което наистина можем да се откажем с любов. Да се откажеш със злоба е само обвързаност чрез негативна енергия и не е истински отказ. Това, от което се откажеш със злоба, ще се върне обратно, но през задната врата.

2. Да причиняваш промяна

Всичко, което съществува, може да бъде променено, превърнато в това, което трябва да бъде. Промяната се случва като пренасоча вниманието си от това, което не желая, към това, което трябва да бъде, и г...

Рейтинг: 5.0/5 на базата на 2 оценки
прегледи 12503

Препоръчани продукти

Коментари за Законът за промяната

    Подобни статии

    Законът за щастието

    Законът за щастието

    Нищо, което можем да притежаваме в света извън нас, не ни прави истински щастливи. Човек не може да ...
    Законът за вярата

    Законът за вярата

    Твърде много вярваме в практическата стойност на знанието и знаем твърде малко за практическата стой...
    Промените на Земята

    Промените на Земята

    Поздрави от Орин! Вие навлизате в едно драматично и вълнуващо време. Има една енергийна вълна, коят...
    Бъдете вашият Висш Аз

    Бъдете вашият Висш Аз

    Когато израствате духовно, вие сте на едно чудесно пътуване към себеоткриване. Постепенно ще разбере...
    За Орин

    За Орин

    Саная: Орин е нематериално лице, с което се свързвам, благодарение на съзнателно канализиране. Усеща...