Назад  |   Начало  »  Духовно развитие  »  Духовно развитие  »  Духовни закони за живота  »  Законът за мисленето  »  Да се отучим да се ядосваме

Законът за мисленето

Законът за мисленето

Да се отучим да се ядосваме

Почти няма хора, които да не се ядосват. Но все пак те съществуват и това доказва, че е възможно да не се ядосваш. Ядът винаги е продукт на лош контрол на чувствата и показва наличието на недостатъци. Чрез яда жизнеността бива силно обременена, и това предизвиква появата на болести.

Ядът подхранва нервността и като следствие от това следващия път се ядосваме още по-бързо. Сърцето се натоварва и може да се стигне до сърдечен инфаркт. Кръвното се покачва. Мускулите се напрягат. Нарушава се храносмилането. Следствията са лош сън и умора. Могат да се появят главоболие и мигрена.

Лошото настроение е честа последица от ядосването. Човек не може да овладее мислите и действията си. Могат да се образуват стомашни язви и камъни в жлъчката. Съпротивителните сили отслабват и преждевременно се състаряваме, повяхваме, погрозняваме и се разболяваме.

Като се ядосваме наказваме себе си за грешките на другите. Отнемаме сами от собствените си сили чрез отрицателни вибрации на нашето съзнание. Ако боравим неправилно с обстоятелствата нашата дееспособност намалява точно тогава, когато би трябвало да сме във върхова форма. Никой не може да си позволи лукса да се ядосва, ядосването прави нещата още по-лоши!!!

На какво се ядосваме?

Ядосваме се на проблеми, обстоятелства или вещи, на другите или на нас самите. Ядосваме се на трудности!

Но какво представляват „трудностите”? Трудностите се пораждат от това, че обстоятелствата не съответстват на моите представи. Защо тогава не променя собствените си представи?

След като повече нищо не очаквам, отпада и всяка причина да се ядосвам. И за какво ли да го правя? Обстоятелствата не могат да открият в мен нищо повече, с което да влязат в стълкновение. Освен това трудностите са намерението на живота, както ученето е целта на училището. Трудностите насочват моето внимание върху собствените ми недостатъци. В степента, в която отстранявам недостатъците си, изчезват и трудностите. Така както изчезва следствието, щом като е отстранена причината.

Ядът винаги представлява и агресия – противопоставяне и по този начин отрицателна енергия, която създава дисхармония. Дисхармонията обаче предхожда болестта. Да се ядосваш означава да не си съгласен със живота такъв, какъвто е. Все едно е обаче на какво се ядосваме: Това, на което сме се ядосали, съвсем не се впечатлява от нашия яд. Преди всичко ситуацията въобще не се е променила вследствие на това, че съм ядосан – и бих могъл веднага да продължа да се ядосвам!!! Но независимо на какво се ядосваме, винаги цената е нашето здраве. Мога ли наистина да си позволя да се ядосвам? Като марионетка ли искам да бъда? Независимо кой дърпа конците, аз скачам?

Този, когото обидите нараняват, само показва по този начин, че все още му липсват мъдрост и увереност в себе си. В крайна сметка чрез обидата ситуацията не се променя. Тя само показва, че другият не се намира в състояние на хармония. Би трябвало по-скоро да му помогна да се успокои, вместо също да реагирам дисхармонично.

Поводът за яда е по-малко важен от начина, по който реагирам на определени обстоятелства, от това, за колко важни ги считам и как се справям с това.

Всичко зависи от моята нагласа, а не от външните обстоятелства!

Има много различни начини да се справяш с яда си. Някои прехапват устни, лицето им се налива с кръв, дори може би свиват юмруци, но не казват нищо, изяждат се вътрешно от яд. Други дават простор на яда си като повишават тон и дори могат да наранят някого без изобщо да се интересуват от това, дали не постъпват несправедливо спрямо другия. Не би трябвало обаче да отвръщаме на несправедливостта с несправедливост, особено ако сами сме причинили несправедливостта. Преди всичко не би трябвало да вярваме, че трябва да се ядосваме! Та това не създава нова действителност, в случай че някой друг има погрешна представа за мене, обижда ме или прекомерно ме хвали – аз въпреки това съм такъв, какъвто съм! И никой на целия свят не притежава властта да промени това – само аз самият!

Обаче колкото по-често и по–интензивно се изживяват състояния на яд, толкова по-лошо е моето общо състояние. Големите натоварвания имат дългосрочни последици за здравето, докато малки недоволства обикновено се отразяват по-силно на моментното ни състояние. И така отвиквам от това да се ядосвам: Отказвам се от яда като…

  • приема всеки човек такъв, какъвто е , оставям на него да реши дали и кога ще се промени. Не всеки може да ми е приятел, но всеки е мой учител.
  • се откажа от всички очаквания и позволя на живота да бъде просто такъв, какъвто е; докато все още имам очаквания, принудително изживявам отново и отново разочарования, отърсване от заблудите и се опитвам да измъкна с измама много подаръци от живота: Ако стане така, както съм очаквал, не съм особено щастлив, тъй като в края на краищата съм очаквал да стане така. Ако не стане така, както съм го очаквал, се ядосвам. При това животът има само една възможност, да направи това, което съм очаквал, но хиляди възможности да постъпи по друг начин. Естествено ежедневно мога да се ядосвам многократно, но не съм длъжен да го правя!
  • осъзнавам, че нищо и никой на света нямат властта да ме ядосат. Само аз мога да се ядосвам, когато искам – на всичко и на всеки – и само аз мога да се откажа да го правя – окончателно!

Ако хората по-често вникваха навътре в себе си, не биха били толкова често извън себе си (в смисъл – ядосани)!

Дисциплина на мислите и хигиена на психиката са две важни стъпки в нашето развитие. Ние всички притежаваме вътрешно богатство, но за да стигне то до нашето съзнание и да го ползваме, трябва да се развием.

Представете си, че вътре във вас има един дълъг свитък, на който е написано, къде можете да намерите съкровището. За да се доберете до съкровището ви трябва тази информация. Трябва да развиете свитъка и така стъпка по стъпка съкровището може да стане ваше.

Съществената разлика между пожелателното мислене и положителното мислене се състои в това, че в единия случай искате нещо, а в другия вярвате в нещо! Пожелателното мислене е искане, което не е изпълнено с вяра. Вяра е вътрешната сигурност, че това, което желаете, може да бъде сътворено.

Човек с истинска положителна нагласа е позитивно настроен по самата си вътрешна същност, също когато и тъкмо когато възникнат трудности. Тъй като той разпознава в тях задачата, възможностите и шансовете, които му предлага животът.

Рейтинг: 3.2/5 на базата на 6 оценки
прегледи 34324

Препоръчани продукти

Коментари за Законът за мисленето

  1. .

    Никога по-вече лоши мисли!

  2. 1.

    точно така!

  3. 2.

    Напълно съм съгласна с това трябва да се потрудим и да го следваме!

  4. 3.

    Mnogo vyarno,neka napravim vsichki zaedno cveta po-dobar!

  5. 4.

    Благодаря ви, че ви има....Радвам се, че ви намерих!

  6. 5.

    Всичко,което прочетох е много хубаво и правилно,човек трябва да се научи да мисли правилно и само положителна посока!

  7. 6.

    Pravilno, no trudno postijimo

  8. 7.

    Нека са съсредоточим върху това което имаме а не върху това което нямаме

  9. 8.

    Как да възприема положително случая "Пеевски"?
    Или че съоръжение, което в Германия е направено за 1 милиард евро, В България ще се прави за ЧЕТИРИ МИЛИАРДА ЕВРО (OPAL-Южен поток)?
    Да подмина фактите и да оставя едни наглеци да правят каквито си искат далавери ли?
    ;)

  10. 9.

    Мислите ми са винаги положителни и каквото си мисля и мечтая това ми се

  11. 10.

    Кой е създал цветята с положителното си мислене ?

  12. 11.

    Аз мисля че всичко напълно вярно. Аз се ядосвах защото ме е яд другите и защото нищо не става според представитеми

  13. 12.

    az

  14. 13.

    При постоянен дразнител е трудно.Ядът ми постоянно се пидклажда

  15. 14.

    ДРАЗНИТЕЛЯ НЕ ВИНАГИ Е ТОЗИ А МОЖЕ ДА Е ДРУГ КОЙТО ТИ НЕ ГО УСЕЩАШ И МИСЛИШ ЧЕ ТВОЙ ДОБРОДЕТЕЛ

  16. 15.

    Kak da premahna mislite za bolesti I smart che vsichki shte umrem tova me sasipva nqmam palnocenen jivot chakaiki nai loshoto da stane

  17. 16.

    Я да дойде некоя курва и да ти прасне два шамара , да видим дали ще се ядосваш или не..

Подобни статии