Назад  |   Начало  »  Духовно развитие  »  Духовно развитие  »  Духовни закони за живота  »  Законът за любовта  »  Идеалният партньор

Законът за любовта

Законът за любовта

Идеалният партньор

Всеки човек търси идеалния партньор, и само малко хора вярват, че са го намерили. Идеалният партньор, партньора на душата е този, чрез който и двамата могат да се развиват по най-добрия начин. Това не е само свързването между двама души, а свързването на две души, със всички произтичащи от това следствия за съвместния живот и за любовта.

С моя партньор на душата се срещам на нивото на душата, отвъд всякакви роли и очаквания. Той се превръща за мен в „двери към вътрешния рай", в път към моята собствена цялостност. Обичам го такъв, какъвто е, а не какъвто трябва да бъде според мнението ми. Целта на партньорството на душите е да стана себе си и да дам свободата на другия да стори същото, помагайки му да се освободи от робството на погрешните модели на мислене и чувствата, породени от очакванията и ролите в представите ни. С него живея в атмосфера на свобода и доверие, които всъщност правят възможна истинската любов.

С партньора по душа изживяваме любов, която дава свобода и създава простор за развитието и на двете страни. Тя е път към намирането и следването на собствената истина. Свободата е възможна също и без любовта на партньор. Без свобода обаче любовта не е възможна. Това означава не само да дадеш на другия пълна свобода, а и сам да останеш свободен, без да имаш нужда от другия. Едва тогава съм истински с него, защото искам, а не защото трябва!

Един мъж цял живот търсил идеалната партньорка. Станал богат и известен, но останал сам. Когато вече бил остарял, един репортер го попитал, дали неговото търсене е приключило с неуспех и той казал: „Напротив, намерих я. Когато бях на 30 я срещнах. Но за съжаление и тя също търсеше идеалния партньор!"

Много от нас се чувстват така, както се е чувствал този мъж. Търсим идеалния партньор и не забелязваме, че според закона за резонанса можем да привлечем идеалния партньор едва тогава, когато сами сме се превърнали в идеален партньор. По този начин партньорът, с когото сме в момента, е точно идеалният, тъй като той ни изправя тъкмо пред тези уроци, които още трябва да усвоим, за да сме наистина идеален партньор.

Правим също и една друга грешка. Търсим любовта извън нас – искаме да бъдем обичани. Несъзнателно копнеем по ситуацията от нашето детство, когато са ни обичали такива, каквито сме били. Били сме обгрижвани и сме се чувствали защитени. Разбираемо е , че искаме да продължаваме да изживяваме това усещане на обич и защитеност. Но мога да получа само толкова любов, колкото сам давам. Любовта на майката е била само нещо като „аванс", предплата от страна на живота, който като възрастен трябва да изплатя обратно, тъй като мога да пожъна само това, което съм посял. Любовта е като самотна планинска хижа; човек намира там само това, което сам е донесъл. Следователно нека приключим с грешката да се интересуваме само от тази част от любовта, която получаваме, и започнем самите ние да даваме любов, да се осъществяваме като обичаме, да се превърнем сами в истински обичащи.

Рейтинг: 5.0/5 на базата на 2 оценки
прегледи 15633

Препоръчани продукти

Коментари за Законът за любовта

  1. .

    Не не е христиански,това е чиста психология.Пази се от тези в този сайт.Започват добре но крят им не е добър.Исповядват друга религия.

  2. 1.

    ОПАСНИСА!!!

  3. 2.

    liubovta vinagi e vuzmojna ! a kogato ne e,togava ne e liubov !

  4. 3.

    Не е християнски, умело се опитва да отклони хората от истинското християнство и да ги насочи към еретичното християнство сходно с индуизма. Ню ейдж е неопаганизъм и е мн сходен с индуизма. Няма нищо ново под слънцето, нечестие се повтаря.

  5. 4.

    Ню ейдж се е откъснал от християнството, заради мнимата толерантност към всички религии. Едно е да си толерантен друго е да си вероотстъпник.

  6. 5.

    OBICAI BOG S CQLOTO SI SURCE, DUSHA, RAZUM I SILA. OBICAI BLIJNIQ SI KATO SEBE SI. TOVA E HRISTIQNSTVOTO. V DRUGITE RELIGII TEZI CENNOSTI GI NQMA.

  7. 6.

    Оххх. Стига с този Бог от религиите и картинките.
    Не боговете са измислили хората, а хората са измислили боговете си.
    „Бог“ — с каквото и име да се нарече или без каквото и да е име въобще — е балансиращият фактор в природата. Мисловност (дух), сила, енергия, нямаша нищо общо със страданието, прощаването, наказанието, изпълнението на желания.
    Религията, била тя християнство - католическо или православно, будизъм или мохамеданство, всички религии са парадигми създадени от някого да държат масите под контрол. Лошото е, че повечето хора защитават до смърт тези парадигми, а в същност не знаят и защо.
    "Тази могъща сила, която прониква и балансира вселената, е твърде безлична, за да я е грижа за щастието или нещастието на създанията от плът и кръв върху тази топка от мръсотия, върху която живеем."

  8. 7.

    Като говорите за Библията- знаете ли колко са осакатена писанията в нея- /и, естествено, доста от тях изцяло или частично фалшифицирани/. И тези процеси започват малко след екзекуцията на Павел през 67 г. в Рим, и завършват на няколко последователни църковни консила след Никейския от 325 г. Така постепенно християнството от мистерийна школа се превръща в имперска религия - съдба, следвана през вековете от всички подобни. Чували ли сте за Евангелията на Тома, на МАрия Магдалена и на други жени, които са присъствали в ранната Библия, Къде е жената в Библията- или тогава не е имало жени, къде са годините от 7 до 33 на Христос, или тогава е спял зимен сън? Прочетете малко за гностиците, катарите, богомилите и как са били унищожени от институцята църква. Христос е знаел, че всичко е енергия и наи-викокочестотната е тази на ЛИУБОВТА- към всичко и всеки, безграничната. Подобно е ис другите Тоги, Корани и прочие. Та древните есеи преди 5000 години, Хермес са оставили знания как функционира вселената. Вселенските закони ги е знаел и Христос. Всеки от нас е БОГ, каквото горе това и долу, всички сме частици енергия, всички сме богове, всичко е едно във вселената. Законите във вселената са абсолютната истина.

  9. 8.

    http://vbox7.com/play:8de58a6d

  10. 9.

    Съвременната църква няма нищо общо с християнството изобщо. Това, че ходиш на черква, палиш свещи по празниците и знаеш една-две молитви не те прави нито вярващ, нито "близък" с Бог. Той е вътре във всеки един от нас, всеки носи частица от него, от вселенския разум и любов. Самото съществуване на душата дава това начало у всеки. Но... всеки трябва сам да намери пътя си за да преоткрие в себе си тази частица. Дали бил християнски този сайт? Що за глупави са тези въпроси? Нима преди да има християнство не е имало Бог? Или бог е само с името Христос? Та той е навсякъде и във всичко!!! Какво значение има как ще го наречете? Първо всеки трябва да повярва в себе си като част от Него, да знае, че е дошъл на този свят само благодарение на Него, защото не можеше да се родиш без да ти е дадено от неговото зрънце вяра и любов в мига, в който поемеш първия си дъх... Тогава, ти приемаш всъщност да си неговото земно превъплащение на земята, в този живот. И това да си точно тук, точно с тези родители, точно в тази държава, точно сега .... е началото на твоето изпитание... чрез любовта ти дадена от Него... да намериш себе си. Отново...

  11. 10.

    Tochno taka Mari

  12. 11.

    love

Подобни статии

Законът за вибрацията

Законът за вибрацията

Този закон гласи: Всичко се движи, нищо не се намира в покой, всичко вибрира. Енергията и материята ...
Законът за полярността

Законът за полярността

Този закон гласи, че всичко което съществува притежава двa полюса, но в действителност представлява ...
Законът за резонанса

Законът за резонанса

Сходното привлича сходно и се подсилва от сходно. Противоположностите се отблъскват. По-силното опре...
Законът за реалността

Законът за реалността

Ако се захванем с това да променяме света според собствените си мечти, чуваме да ни казват: „Не бъди...
Законът за изобилието

Законът за изобилието

Законът за изобилието гласи, че изобилието на живота ни се полага като наше духовно наследство. To в...