Законът за благоденствието

Според закона за аналогията или съответствието: Нашето външно битие, всички наши жизнени обстоятелства са само огледален образ на вътрешната действителност. Законът гласи: „Каквото е вътре в нас, това е и извън нас.” Ето защо мога да променя външните обстоятелства само като променя себе си.

„Първо-причината” за всичко, което съществува, винаги има духовна природа, затова трябва да постигна първо духовно благоденствие, преди благоденствието да може да се прояви в света извън мен. Това са „съкровищата на небето”, които „ръждата и молците не могат да разядат”. (Евангелие от Матея) /“съкровищата на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде…”/

Жънем само това, което посяваме. Мога да посея каквото си поискам, но трябва да пожъна каквото съм посял.

Законът за благоденствието гласи: „Творението е проявление на безгранично богатство. Истинското богатство е духовното богатство. Всичко произхожда от духа и след това се проявява в реалността.”

Но какво всъщност означава „благоденствие? Както самата дума издава, благоденствие означава, че всичко е в такова състояние, което е за наше благо. Към това се числи разбира се много повече от пари и собственост.

Създаване на „благоденствие”

Благоденствието е пълноводната река от всички добри неща, които се вливат в живота. Към това се числят:

• здраве – чрез хармония на мисленето
• щастлив семеен живот – партньорство, приятелство с децата
• добри приятели – да живееш в хармония с другите
• да откриеш ближния си – радостта да помагаш на другите
• да приемеш всеки такъв, какъвто е. Да прозреш единството във всичко
• професия, която действителното да е призвание
• да откриеш житейската си задача – пътя, целта и стъпките
• достатъчно пари – липсата им е дисхармония. Всеки винаги има достатъчно пари, липсата е в съзнанието
• къща и собственост – да имаш без да притежаваш
• успех и да можеш също така да му се радваш
• да можеш да се радваш също и на успеха на другите
• да можеш все още да се смееш истински. Който се смее, живее по-здравословно и изпитва по-голямо удоволствие от живота
• интелигентност – разсъдливост - мъдрост
• свобода – истинска вътрешна духовна свобода
• не да бъдеш свободен „от” или „за”, а наистина да бъдеш свободен
• да имаш достатъчно време - да запълниш мига
• хубави спомени – да създадеш СЕГА-то
• богат вътрешен живот
• медитация – молитва – контакт с „твореца в теб”
• да можеш да се откажеш от нещо - да бъдеш спокоен
• да осъзнаеш всичко като „равно-стойностно”
• откритост – да си готов да се учиш – съ-знание
• честност и към самия себе си
• яснота и истина
• разпознаване на действителността зад привидното
• мъдрост – да осъзнаеш „играта на живота”
• да прозреш: „Аз съм вечен живот, съвършено съ-знание. АЗ СЪМ
• пътят е целта, целта е само краят на пътя
• да познаеш Едната сила в цялото битие
• с радост да служиш на цялото
• „Най-великият между вас трябва да бъде слуга на всички.”

Да живеем в истинско благоденствие не е нищо друго освен част от повелята на нашето битие, която гласи: „Бъди самият себе си.” Стойността на един човек не се определя от това, което притежава, а от това, кой е той. Не е решаващо притежаването, а битието, и така всеки във всеки момент определя своята стойност.

По това можем също да осъзнаем, че не може да бъде целесъобразно да се „изгърбим от работа”, за да се сдобием с материални неща, тъй като всичко трябва да служи на мен , а не аз на собствеността. (тогава съм „обсебен” от собствеността). И без това всичко материално ще остане тук след мен. Гол съм дошъл и гол ще си отида.

В благоденствие(благосъстояние) може да живее само човек, който е „състоятелен”. Състоятелен е само този, който е в състояние да направи нещо, и който е в състояние да направи много, той е много състоятелен! Поради това е важно да „раз-гърнеш” „вътрешния си потенциал”, за да дадеш възможност на благосъстоянието(благоденствието) да получи „про-явление” в света извън теб. Така както в пустинята от милиони години е стояло скрито едно съкровище, нефтът, но въпреки това хората в пустинята са били бедни. Едва след като са „раз-крили” и „извадили на бял свят” това съкровище, вътрешното богатство е станало видимо и навън.

Да имаш пари далеч не значи, да живееш в благоденствие (благосъстояние), но да нямаш пари винаги показва липса.

Който обаче цял живот не прави нищо друго освен да печели пари, той и не печели нищо друго освен пари.

Следователно част от благосъстоянието е също и правилното отношение към парите. Парите са чудесен слуга, но лош господар, който ни кара да обедняваме вътрешно, когато му служим. И в края на живота ние сме измамените, тъй като сме посветили живота си на нещо, което и без това ще оставим тук след нас.

Повечето хора искат да печелят повече, отколкото печелят в момента, но заплатата не се дава според претенциите, а според резултата. Първо е служенето, после заслугата. Първо е сеитбата, после жътвата. Следователно ако искам благосъстоянието да се прояви навън, първо трябва да го осъществя вътре в себе си. Моите „вътрешни картини” определят външните обстоятелства и това е и „тайната на богатството”.