Законът за любовта

Законът за любовта

Любовта е основният закон на силата, която наричаме Бог.

Когато се научим да обичаме и обвържем това с мъдростта, тогава сме съвършени. Докато сме на земята нашата задача - смисълът на живота ни - се състои в това да се научим да обичаме. Не става въпрос само за любовта към един партньор, а за всеобхватната любов, която не изключва никого и нищо, за да се превърнем по този начин в пратеник на любовта Му. Да обичаш означава също да използваш възможността да бъдеш шанс за другите.

Да си влюбен и истинската любов за толкова различни като цвета и плода. Ако вече съществува плод, то цветът е изчезнал. Любовта означава да приемем с разбиране и осъзнато недостатъците. Любовта не е външна проява, а основна промяна на нашето битие. В любовта винаги срещаме точно партньора, който съответства на самите нас. Според закона за резонанса можем да привлечем само такъв партньор. Често търсим любовта в едно партньорство само поради това, че не сме способни да обичаме сами себе си. Съзнателно или несъзнателно всеки от нас е изградил идеална представа за самия себе си и по тази причина не приема различно от това свое съществувание. Тъй като светът извън нас е само отражение на света вътре в нас, по този начин човек отхвърля и света около себе си.

Да обичаш друг човек означава да отдадеш себе си, да искаш и пожелаваш за другия най-доброто, без за това да очакваш нещо в замяна. Любовта иска да дава и се осъществява чрез даването.

Любовта е радостта, която изпитваме, мислейки за любимия човек или радостта от неговото присъствие. Радостта да бъдем близо до него, да му се радваме и да намерим осъществяване в нещата, които вършим заедно.

Да обичаш означава да се разкриеш, да допуснеш другия вътре в себе си, да взима участие в това, което те вълнува, да споделяш самия себе си, да искаш да делиш с любимия всичко. Да обичаш означава да допринасяш с радост за доброто на другия и той изцяло да може да разчита на теб, което допринася и за твоето собствено развитие.

Често казваме: „Обичам те” и при това всъщност искаме да кажем: „Имам нужда от теб” или „Не ме напускай”. Това само показва, че все още не сме почувствали истинска любов. Предпоставката за това е да започнем да обичаме сами себе си, да се приемем безрезервно такива, каквито сме, да кажем „да” на нашата битност. Това води до това, че и когато сме сами също сме щастливи и доволни. Тогава критиката от страна на другите повече не ни засяга болезнено и сме освободени от зависимостта от другия, тъй като докато имам нужда от другия, не съм наистина свободен. Ако сами се освободим от страха да не ни изоставят, сме способни да дадем повече свобода и на нашия партньор. Едва тогава е възможна истинска любов, тъй като любовта не може да обсебва и да задържа някого насила. Опитаме ли да го сторим, тя умира. Това, което остава след нея е навикът.

Ние се усещаме привлечени от някого, ако си приличаме по нещо, защото така намираме потвърждение на нашата битност. Но и противоположностите се привличат, когато се допълват взаимно. Имаме нужда и привличаме това, което ни прави цялостни. Може следователно да се каже, че основоположните прилики в една връзка изграждат основата, допълващите се взаимно различия й придават обаяние.

На влюбеността са присъщи ревност и крайни колебания в настроението, които изискват отклик на чувствата и поради това изглежда за страничните наблюдатели твърде егоистична. Влюбеността може да бъде за обичания много притесняваща, изискваща и дори задушаваща, претендираща за непрекъснати доказателства за любов. Влюбеният иска да притежава обичания, да го има единствено за себе си, влюбеният е зависим. Докато обаче в любовта съществува зависимост в каквато и да било форма, връзката е натоварваща.

В любовта изпитваме сърдечното желание другият да е щастлив и сме готови да направим всичко за това. Да му дадем време, ако има нужда от време. Да му дадем внимание, ако има нужда от внимание. И свобода, ако има нужда от свобода. В любовта не очакваме непременно отклик на чувствата, а постъпваме така от нежна симпатия, от уважение и респект, дори от възхищение. Можем да обичаме освен него и други хора и му признаваме същото право. Емоционално не сме зависими от реакциите на другия, тъй като го обичаме независимо то това, дали той отвръща на чувствата ни.

На първо място е проблемът, че повечето хора се интересуват само от тази част на любовта, която сами получават. Те искат преди всичко те самите да бъдат обичани и по-малко ги е грижа за собствената им способност да обичат.

Много хора са също така на мнение, че няма какво толкова да се учи, тъй като любовта зависи от обекта, а не от собствената способност да обичаш. "Ако само срещна подходящия партньор, то тогава любовта ще дойде от само себе си" - мислят те. Те забравят, че любовта е както даване, така и вземане и че тя винаги започва с даването. В това се състои най-голямата тайна на любовта.

2. Идеалният партньор

Всеки човек търси идеалния партньор, и само малко хора вярват, че са го намерили. Идеалният партньор, партньора на душата е този, чрез който и двамата могат да се развиват по най-добрия начин. Това не...

3. Изкуството да бъдеш сам

Някои хора обаче се страхуват от самотата. Без партньор те се чувстват нежизнеспособни, не са в състояние да са щастливи сами и се надяват, че самотата им ще изчезне, ако живеят с някого другиго. Двам...

4. Пътя към истинската любов

Първата крачка по пътя към истинската любов се състои в това, да се обърна безусловно към другия и от това отдаване да изживея толкова удовлетворение и щастие, че да не се питам повече, какво ще получ...

3.9, 8 гласа
прегледи 36114

Препоръчани продукти

loading...

Коментари за Законът за любовта

  1. 1.

    Не не е христиански,това е чиста психология.Пази се от тези в този сайт.Започват добре но крят им не е добър.Исповядват друга религия.

  2. 2.

    ОПАСНИСА!!!

  3. 3.

    liubovta vinagi e vuzmojna ! a kogato ne e,togava ne e liubov !

  4. 4.

    Не е християнски, умело се опитва да отклони хората от истинското християнство и да ги насочи към еретичното християнство сходно с индуизма. Ню ейдж е неопаганизъм и е мн сходен с индуизма. Няма нищо ново под слънцето, нечестие се повтаря.

  5. 5.

    Ню ейдж се е откъснал от християнството, заради мнимата толерантност към всички религии. Едно е да си толерантен друго е да си вероотстъпник.

  6. 6.

    OBICAI BOG S CQLOTO SI SURCE, DUSHA, RAZUM I SILA. OBICAI BLIJNIQ SI KATO SEBE SI. TOVA E HRISTIQNSTVOTO. V DRUGITE RELIGII TEZI CENNOSTI GI NQMA.

  7. 7.

    Оххх. Стига с този Бог от религиите и картинките.
    Не боговете са измислили хората, а хората са измислили боговете си.
    „Бог“ — с каквото и име да се нарече или без каквото и да е име въобще — е балансиращият фактор в природата. Мисловност (дух), сила, енергия, нямаша нищо общо със страданието, прощаването, наказанието, изпълнението на желания.
    Религията, била тя християнство - католическо или православно, будизъм или мохамеданство, всички религии са парадигми създадени от някого да държат масите под контрол. Лошото е, че повечето хора защитават до смърт тези парадигми, а в същност не знаят и защо.
    "Тази могъща сила, която прониква и балансира вселената, е твърде безлична, за да я е грижа за щастието или нещастието на създанията от плът и кръв върху тази топка от мръсотия, върху която живеем."

  8. 8.

    Като говорите за Библията- знаете ли колко са осакатена писанията в нея- /и, естествено, доста от тях изцяло или частично фалшифицирани/. И тези процеси започват малко след екзекуцията на Павел през 67 г. в Рим, и завършват на няколко последователни църковни консила след Никейския от 325 г. Така постепенно християнството от мистерийна школа се превръща в имперска религия - съдба, следвана през вековете от всички подобни. Чували ли сте за Евангелията на Тома, на МАрия Магдалена и на други жени, които са присъствали в ранната Библия, Къде е жената в Библията- или тогава не е имало жени, къде са годините от 7 до 33 на Христос, или тогава е спял зимен сън? Прочетете малко за гностиците, катарите, богомилите и как са били унищожени от институцята църква. Христос е знаел, че всичко е енергия и наи-викокочестотната е тази на ЛИУБОВТА- към всичко и всеки, безграничната. Подобно е ис другите Тоги, Корани и прочие. Та древните есеи преди 5000 години, Хермес са оставили знания как функционира вселената. Вселенските закони ги е знаел и Христос. Всеки от нас е БОГ, каквото горе това и долу, всички сме частици енергия, всички сме богове, всичко е едно във вселената. Законите във вселената са абсолютната истина.

  9. 9.

    http://vbox7.com/play:8de58a6d

  10. 10.

    Съвременната църква няма нищо общо с християнството изобщо. Това, че ходиш на черква, палиш свещи по празниците и знаеш една-две молитви не те прави нито вярващ, нито "близък" с Бог. Той е вътре във всеки един от нас, всеки носи частица от него, от вселенския разум и любов. Самото съществуване на душата дава това начало у всеки. Но... всеки трябва сам да намери пътя си за да преоткрие в себе си тази частица. Дали бил християнски този сайт? Що за глупави са тези въпроси? Нима преди да има християнство не е имало Бог? Или бог е само с името Христос? Та той е навсякъде и във всичко!!! Какво значение има как ще го наречете? Първо всеки трябва да повярва в себе си като част от Него, да знае, че е дошъл на този свят само благодарение на Него, защото не можеше да се родиш без да ти е дадено от неговото зрънце вяра и любов в мига, в който поемеш първия си дъх... Тогава, ти приемаш всъщност да си неговото земно превъплащение на земята, в този живот. И това да си точно тук, точно с тези родители, точно в тази държава, точно сега .... е началото на твоето изпитание... чрез любовта ти дадена от Него... да намериш себе си. Отново...

  11. 11.

    Tochno taka Mari

  12. 12.

    love

Подобни статии